Коледата НЕпослушна

Започвам да ненавиждам Коледа някъде от средата на ноември, но тази година ми се струва, че неприятното чувство по повод идващите празници се загнезди в мен още от началото на ноември. Причината са все по-настоятелните облъчвания буквално от всякъде "идват празници, купувайте подаръци, гответе, купувайте, яжте, пийте, харчете пари". В първите дни на декември малката ми дъщеря написа писмо на дядо Коледа и си поиска подарък за цифром 270 лв. (словом двеста и седемдесет лева и 00 ст.). Това беше  моментът, в който се зачудих дали да убия дядо Коледа и да отменя изобщо празника или да фалирам. Не че играчката, която си поиска не е хубава - конюшня с кончета на Schleich, ама все пак имаме още 2 деца и нали разбирате, че няма как на всички да изпълним желанията, да не говорим, че момчето скромничко поиска геймърски компютър... Каката мина най-лесно, само с една преса.

Колкото по-малко дни и пари оставаха до заветния празник, толкова повече не исках да го
виждам, чувам, надушвам, усещам и изобщо ако има как искам да заспя като Спящата красавица и да се събудя сутринта на 2-ри януари. Да отида на работа и сякаш нищо не е било и нищо не съм пропуснала. Понеже великите учени още не са измислили как да стане това, може аз да помисля върху идеята, когато имам свободно време :D. Затова поне мога да си помечтая за идеалната Коледа от майчинска гледна точка.

Оммммм, събирам си мислите и помагам на Вселената да се пренареди. В следствие на това
се случва следното: от училище разпускат децата в края на ноември и обявяват целия
декември за почивен. За да имам време да свикна да спя сутрин, а не да ставам като
войник в 6:15. Двете баби веднагически подават молби да помагат в тази ситуация и понеже
никой не им е длъжен на бабите да им гледа внуците, аз одобрявам молбите им и правя график коя баба кога ще ги поема. Евентуално, ако ми домъчнее и съм в България мога да видя децата
за няколко часа през уикенда, да ги претегля и премеря как им се отразяват бабините
грижи и да продължа да си почивам.

Аз в такъв случай нямам работа тук в студа и без деца и отлитам някъде, където е топло, ама лятно топло. Не го понасям този студ, колкото и красив да е и дори греяното вино не може да ме убеди, че зимата е чудесен сезон, най-много да ме приспи. Искам на Коледа са съм по бански, може и без, ако няма кой да ме гледа и без това тия дни изваях чудесно тяло, време ми беше все пак минаха 8 години от последното раждане. Искам слънце, море, десетина книги, без телефон, компютър, фейсбук и каталози за подаръци. Даже и без мъж мога да мине, но съм склонна да се смиля и да го взема с мен, ако мълчи, и ми готви риба (много хубава я прави, у дома само той готви рибата), да ми забърква коктейли и ми прави масажи на плажа. Когато температурата у нас стане повече от годините ми, което вече е мисия почти невъзможна, мога и да се прибера, но може да пратя и баща им да ги нагледа.

Вече усещам слънцето по голата си кожа, шумът на вълните и бризът, който повява с мирис
на зеленина и вода, а не на канела, горящи дърва, портокали и тиквеник. Обръщам се на другата страна, да почернея равномерно и .... се събуждам. Сутринта на Коледа е, в леглото ми са се изсипали три джуджета и се втурват да ме прегърнат с викове "Мамо, мамо, ела да видиш
какви подаръци има под елхата". Виновникът за тяхната поява ми се усмихва от вратата
понесъл табла с палачинки и ароматен чай с капка ром, следван от косматата топка Лори, която
също се е заразила от празничното настроение на навалицата покрай мен.

Мислено сесбогувам със слънчевия плаж и му обещавам, че ще се върна ако не за Нова година, най-късно за Свети Валентин, че тогава имам и рожден ден и лудницата пак ми идва в повече.

Весели празници!